По-добро управление на енергията под Линукс с TLP

На повечето потребители на Linux с по-нови машини е добре познато, издръжливостта на батерията е значително по-ниска от колкото при Windows. Обикновенно това се дължи на факта, че управлението на мощността под Windows разчита на драйвери и настройки осигурени от производителите на съответните хардуерни компоненти, а под Linux често липсва поддръжка на специфични инструменти, които да позволят пълноценно използване на възможностите за управление на мощността на съответните компоненти.

Глътка свеж въздух в това отношение е програмата TLP. Тя е инструмент за команден ред под Linux, който позволява по-добро управление на мощността при преносимите компютри. Основното в тази програма е, че тя се опитва да приложи настройки за спестяване на енергия базирано на това коя е дистрибуцията и какъв е хардуера на който върви, като по този начин спестява на потребителите нуждата от продължително търсене на информация за конфигурации и параметри.

TLP използва следните методи за спестяване на енергия:

  • Kernel laptop mode
  • Dirty buffer timeouts
  • Управление на честотата на процесора, включително управление на turbo boost и turbo core технологиите
  • Управление на мощността за твърдия диск и задаване на времена за изключване на диска (за всеки диск по отделно)
  • SATA aggressive link power management (ALPM)
  • PCI Express active state power management (PCIe ASPM) – при версия на ядрото 2.6.35 или по-висока
  • Runtime power management за PCI(e) bus devices – при версия на ядрото 2.6.35 или по-висока
  • Radeon KMS power management – при версия на ядрото 2.6.35 или по-висока, не поддържа fglrx
  • Wifi power saving mode – в зависимост от ядрото/драйвер
  • Изключване на оптично устройство при работа на батерия

Пълен списък с функциите на програмата можете да намерите на нейния сайт – TLP – Linux Advanced Power Management

TLP прилага настройките автоматично при пускане на системата както и всеки път когато промените метода на захранване на машината. Има и настройки които могат да бъдат зададени ръчно, променяйки основните настройки на TLP, като например изключване на WiFi, Bluetooth, Wwan, превключване между настройките за захранване от кабел или от батерия, игнориране на това какъв е типа на захранване на машината, управление на захранването на USB устройствата.

Моето впечатление от тази програма е, че за пръв път в света на Linux се появява достатъчно добро решение за управление на енергията и мощността, което да работи директно без почти никаква намеса от страна на потребителя. На машината на която я инсталирах за първи път наблюдавах времена за работа на батерията близки до тези под Windows както и нормално управление на turbo boost. За всеки с по-нов лаптоп тази програма е просто задължителна.

За инсталация можете да проверите хранилищата на дистрибуцията, която ползвате или да прочетете информацията на страницата на проекта.

Инсталиране на broadcom-wl драйвер при Linux 3.4

На скоро излезе новата версия на Linux ядрото – 3.4. Както обикновенно в новата версия не са включени оригиналните собственически драйвери на Broadcom за някои карти – broadcom-wl. Липсата на драйверите е причинена от противоречия в лицензионните политики на свободното ядро и на собственическите драйвери. В същото време свободните драйвери, които трябва да заместят тези на Broadcom, имат много проблеми и от доста време нямат активна разработка.

Поради изброените по-горе причини, се налага инсталация на собственическите драйвери. В различните дистрибуции има различни механизми за инсталацията на драйверите, но тук ще се спра само на инсталацията от source, тъй като това е универсален метод, който може да бъде приложен на всяка дистрибуция.

За да инсталирате драйверите се нуждаете от следното:

  1. Самите драйвери – можете да ги свалите от сайта на производителя
  2. Patch, поправящ проблеми със съвместимостта между драйверите и ядра с версия по-голяма от 3.2 и 3.4. Този patch можете да свалите от тук, като той е комбиниран и съдържа и двата patch-а, които трябва да бъдат приложени за 3.2 и 3.4
  3. Development библиотеките за ядрото, което използвате
  4. Инсталиран C/C++ компилатор

Ето и стъпките, които трябва да следвате

Разархивирайте драйвера в директория по Ваш избор:

mkdir ./temp
cd ./temp
tar -xzvf ../hybrid-portsrc_x86_32-v5_100_82_112.tar.gz

Приложете patch-а:

patch src/wl/sys/wl_linux.c < ../bc_wl_complete_patch.patch

Компилирайте, инсталирайте и активирайте драйвера:

make
make install
depmod -a
modprobe wl

Инсталирането и активирането се извършват като root. Рестартирайте машината след края на последната команда. Ето връзки до patch файловете, които ще са Ви необходими:

Nvidia Optimus и Linux

Nvidia Optimus TechnologyBumblebee ProjectNvidia Optimus е технология, която позволява намалена консумация на енергия при преносимите компютри, като в същото време позволява използването на мощна видео карта за приложения като игри или такива за 3D графика. Optimus се състои от две части – Intel GMA вградена графична карта и Nvidia графична карта. Когато на системата се изпълняват приложения, които не натоварват особенно графичната система (например текстообработка, интернет), системата използва вградената видео карта. В случай, че е необходима обработка на тежка графика, системата автоматично активира и използва по-мощната Nvidia карта.

Тази технология работи отлично под Windows, но за съжаление от Nvidia обявиха, че нямат намерение да поддържат Linux базирани системи. Поради това беше започнат проекта Bumblebee. Bumblebee представлява група от програми, които реализират превключването между вградената и дискретната (Nvidia) карта в системата.

Тъй като по подразбиране дискретната карта се включва заедно със стартирането на системата, ако под операционната система няма софтуер който да я управлява, то картата остава активна. Това води до различни нежелани последствия, като най-често срещаните са повишена температура на системата и намалена продължителност на работата при захранване от батерия.

Проектът Bumblebee решава тези проблеми и поддържа различни линукс дистрибуции. Ето как да го инсталирате под някои от тях:

Continue reading »

Управление на пакетите под Linux – Част трета: Debian package management

Основи

Един Debian пакет съдържа изпълними файлове, библиотеки и документацията за съответното приложение. Обикновенно пакетите за този тип пакетен мениджър имат разширението “.deb“. Както и при RPM, пакетите за Debian могат да бъдат управлявани както и от пакетен мениджър от ниско ниво, така и от пакетни мениджъри от високо ниво. Мениджъра от ниско ниво се нарича dpkg. Някои от мениджърите от високо ниво са aptitude, apt, Synaptics, Adept, gdebi . Най-често използван е apt.
Continue reading »

Управление на пакетите под Linux – Част втора: RPM

Основи на RPM

RPM (Resource Packet Manager) е единя от двата основни пакетни мениджъра в Linux. Той може да се използва както директно, като пакетен мениджър от ниско ниво, така и посредством пакетни мениджъри от високо ниво. Ето списък с различните мениджъри от високо ниво, придружен от информация в коя дистрибуция се използват:

  • yum – Fedora, CentOS-5, Red Hat Enterprise Linux, Scientific Linux, Yellow Dog Linux и Oracle Linux.
  • up2date – Red Hat Enterprise Linux и CentOS
  • Synaptic Package Manager – PCLinuxOS
  • zypper – MeeGo, openSUSE и SUSE Linux Enterprise
  • urpmi – Mandriva Linux
  • apt-rpm – това е разновидност на пакетния мениджър на Debian – Advanced Packaging Tool (APT), използва се в Ark Linux

Continue reading »

Управление на пакетите под Linux – Част първа: Основи на управлението на пакетите

Управлението на пакетите под Linux се различава изоснови от управлението на приложения под Windows. При Windows, приложенията се разпространяват като пакети с инсталатор, които са като цяло независими и съдържат всичко необходимо на програмата за да бъде пусната. При Linux обаче, отделния пакет не съдържа всичко необходимо за изпълнение на програмата, а само самата програма. Останалите зависимости са част от други пакети.

Програмния пакет представлява сбор от програми и метаданни (информация за приложението, като име, версия, описание). Пакетния мениджър е сбор от инструменти, създадени за да облекчат и автоматизират управлението на програмните пакети (инсталация, ъпгрейд, конфигуриране, премахване).

Continue reading »

Създаване на инсталационен USB Flash drive за Windows и Linux. Част 2 – Linux.

Cъздаване под Windows

Различните дистрибуции имат различни собствени инструменти за създаване на инсталационен USB Flash drive под Windows. В случай, че дистрибуцията, която се каните да използвате има собствен инструмент за създаване на подобно устройство, препоръчително е да използвате именно него.

В случай, че дистрибуцията, не притежава подобен инструмент, то може да се опитате да използвате някой от следните инструменти:

  1. UNetbootin
  2. YUMI
  3. Universal USB installer
  4. LiveUSBInstall

В тази статия няма да се спирам на подробности за използването на тези приложения, тъй като всички те са с прост и лесен за употреба интерфейс. Повече информация за тях, можете да намерите на страниците на приложенията.

Създаване под Linux

Както и под Windows, някои дистрибуции имат собствени инструменти за създаване на USB Flash drive. При положение, че не желаете или не можете да използвате тези инструменти, най разпространен е UNetbootin. Ето пример как се използва UNetbootin за създаване на инсталационен USB Flash drive за Kubuntu:

Continue reading »

20 години Linux

Тази година се навършват 20 години от началото на проекта Linux. За това време тази операционна система се превърна от проект на един студент, в платформа, която може да се използва за изграждане на сървъри, рутери, защитни стени, десктоп машини.

Всеки ден, всеки от нас използва Linux, дори без да го съзнава. Над 90 % от сайтовете в световната мрежа се помещават на Linux сървъри. Големите суперкомпютри също използват Linux като основа. Смартфоните с Android също имат Linux като ядро.

В основата на Linux стоят следните принципи:

1.  Свобода, да използваш програмата по начин, по който желаеш
2.  Свобода, да изучаваш как работи програмата, както и да я променяш според своето желание.
3. Свобода, да разпространяваш копия от програмата, за да можеш да помогнеш на другите
4. Свобода, да разпространяваш копия от модифицираната от самия теб програма

Continue reading »

Създаване на инсталационен USB Flash drive за Windows и Linux. Част 1 – Windows.

Все по – разпространен метод за инсталация на операционната система на даден компютър е използването на USB Flash Drive като източник за инсталация, вместо традиционния носител – CD или DVD диск. Като предимства на метода могат да се изтъкнат:

  1. По – висока скорост на четене на данните от USB Flash Drive устройството
  2. Възможност за инсталация на машини, които нямат DVD-ROM устройство
  3. След приключване на инсталацията, USB Flash Drive устройството може да бъде изтрито или форматирано и използвано за пренасяне на друга информация.

Въпреки, че този метод на инсталация присъства като възможност при Linux дистрибуциите от няколко години, при Windows тази възможност беше въведена при версия 7. В тази публикация ще бъдат разгледани методите за създаване на инсталационно USB Flash Drive устройство, за инсталация на Windows и Linux. Ще бъдат разгледани методи за направата на такова устройство и под двете операционни системи.

Continue reading »

Cisco VPN Client – отдалечена връзка до ресурсите във вътрешната мрежа. Част трета – официален Cisco VPN клиент за Linux

В последната част на тази поредица, ще разгледаме използването на closed source клиента за Cisco VPN за Linux. За разлика от VPNC, този клиент не се разпространява под формата на пакет за Linux, за това единственият начин да го инсталирате е, инсталация от source code.

Continue reading »

Previous Entries